Най- важно, но трудно за твореца,  дали е пишещ или

Най- значимо, само че мъчно за създателя,  дали е пишещ или художник, е да откри своето празно пространство, което да запълни. Това показа с читатели Красимир Димовски, който нощес показа романа си „ Тезеят в неговия лабиринт. Дневникът на една П ”в Хасково. Неговото пространство със своите тишини е сред Голямата могила и Малката могилчица. Малкото човечество там има същите проблеми като огромното човечество. Героят му не е интелектуалец, а съвсем необразован човек, на който се постанова да понесе цялата философия на живота, като от дребното си място стига до Мюнхен.  Книгата е четивна, човъркаща мозъка, сред действителност и сън. Захванеш ли първата страница не можеш да я оставиш, тъй като е лабиринт, от който би трябвало да знаеш ще се измъкне ли тезеят. 

Дори да ти описват тази книга, отново ще я четеш и ще я усетиш по различен метод. Мощен е езиковият свят в тази книга. Това я отличава, сподели литературоведът Младен Влашки. Езикът е необикновен, богат, чудноват, само че понятен  от всеки четец.



Всички създатели третират едни и същи проблеми,  разказват едни и същи неща- прехода, любовта и така нататък, въпросът  е по какъв начин го вършат. Димовски споделя по несравним метод, добавя издателят и редактор на книгата  Стойо Вартоломеев. Димовски е от едно доста надарено потомство, което е отвън клишетата и което обогатява литературата, добавя.още той. Най- хубавото е, че романът е с отворен край. Може би някой след време ще успее да разчете нотите в Дневника, открит от тезея, който крие музика от Космоса, добавя Вартоломеев. 

завоюва Националната литературна премия за български разказ на годината " 13 века България " 2025.  Това е първият разказ на Димовски измежду книгите му с разкази и новели „ Момичето, което предсказваше предишното “ и  „ Ловецът на русалки “.  Читателят има чувството, че романът е  тяхно продължение.  Тишините на Димовски са някъде към родното му село Яврово. Селото в Родопите е родно  и на Хайтов.